История
Основно училище "Георги Стойков Раковски" село Оризаре
Основано през 1873 година, като светско училище в малка сграда намираща се в северната част на настоящият двор от 8 декара, дарен от жител на същото селище, носещо в този период името Бараклий.
Данни доказват съществуването на църковно, килийно училище още през 1867г. и 1873г.. Информацията е от регистри от 1676 г.. Носи с гордост и преклонение името на великия българин Георги Стойков Раковски, приет за патрон на училището след 1930г. Доказателства за борбеността на несломимия дух на прогресивната селска интелигенция в този исторически период, осъзнала необходимостта от просвещение и съхраняване на българщината. В училището е съхранен споменът от подвига на една от първите учителки Донка Йорданова избродирала първото училищно знаме и костюми за фолклорна група през 1927 година. И днес гордост са спомените от изявите на учениците извън училището и селището. По разработен и защитен проект от директора на училището към Инициативен фонд на Европейска програма „ФАР” се усвоиха средства от Европейски фондове още през 1998г.-изгради химическа лаборатория с 20 работни места за ученици с индивидуални набори от химически вещества и съдове за експериментална работа и един набор за демонстрационни опити от учителя, светеща периодична система, техническа везна, резервни банки вещества. С това се създадоха прекрасни условия за приложение теоретичните знания на учениците, формиране на практически умения при обучението им и през март 2005г. училището спечели І награда на Съюза на химиците в България за създаване на най-благоприятна среда в обучението по химия, а директора удостоен от Международна фондация „Св.св.Кирил и Методий” с грамота за постижения по програма Учебна среда „Акад.Георги Близнаков”.
През 2003г. в училището се изгради съвременен медицински кабинет в съответствие с изискванията на Министерството на здравеопазването. За здравословното състояние, здравното и гражданско възпитание на учениците се грижи медицинско лице.
С непрекъснатото навлизане на информационните и комуникационни технологии в живота на обществото, пред училището стоеше проблема за осигуряване образованието на учениците в това направление.
Днес ОУ "Георги Раковси" с. Оризаре е съвременно училище, което чрез своя интернет сайт се стреми да върви в крак с новите технологии, които са част от съвременния живот и новите методи на обучение в образователната система.
Патрон
За нашия патрон ...
Роден на 2 април 1821 в Котел в будно търговско - занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович.От края на 1837 г. постъпва във Великата школа в Куручешме (Цариград). Изучава хуманитарни и природни науки, древни и модерни езици. Реагира на всеки опит да се осмеят или оклеветят българите с остро патриотично чувство. Свързва се с дейците на черковната борба Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. През 1841 г. пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел организиране на общо въстание. Прочува се като талантлив журналист. Той списва много вестници, но най-известия е "Дунавски лебед". За да му осигури път към България, Раковски не призовава открито на бунт срещу султана, а ругае омразните гръцки владици и разказва за бедите от разбойничеството. Точно така Раковси разпалва непокорство и подгодвя духовете на народа за бунт.
Пътува до Браила (под името Георги Македон), след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е осуетен от румънските власти, но Раковски остава в Браила, за да продъжи организирането патриотичните сили. Издържа се като частен учител по старогръцки и френски. Отново румънската полиция се намесва, но Раковски успява да се укрие. Обръща се към руския консул, но той го предава на румънското правителство и на 14 юли 1848 г. го осъждат на смърт. Тъй като е бил гръцки поданик, гръцкото консулство се наема да го изпрати в Атина, но гръцкият посланик в Цариград го изпраща тайно във Франция. Установява се в Марсилия за година и половина.
След като не е възможно да учи в Париж, както му е обещал гръцкия консул, той се връща в Котел и се включва в народната борба. За да заблуди полицията се преименува на Георги Раковски. Отново, заедно с еснафите в Котел, борещи се срещу чорбаджиите, са наклеветени пред турската власт. Биват арестувани и във вериги откарани в Цариград. Осъдени са на 7 години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в затвора описва в спомените си „Неповинен българин“.
Работи в Цариград като адвокат и търговец. Участвува в черковната борба. От същото време датират и първите му литературни опити. По време на Кримската война (1853–1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен. Създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“, скицира спомените „Неповинен българин“, проучва старинни ръкописи, съхранени в родния му град и близкото село Ичера. В началото на 1855 г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение „Постъп (марш) българский“.
Заминава за Букурещ, после — за Нови Сад. Там издава в. „Българска дневница“ (юни — октомври 1857), с който поставя началото на българската революционна журналистика, като замисля и пробния брой на в. „Дунавски лебед“. В Нови Сад издава „Предвестник горского пътника“. Започва да печата началото на поемата си „Горски пътник“, изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество.
Турското правителство настоява пред австрийските власти да бъде арестуван и съден и отново поради гръцкото си поданство успява да избяга и се установява за известно време в Галац (Румъния), като после се прехвърля в Одеса и постъпва като възпитател в Духовната семинария. Руската цензура не му разрешава да печата вестници. Издава само едно от подготвените си съчинения — „Показалец... “.
Брой I на „Дунавски лебед“.
Брой Х и последен на „Бъдущност“.В 1860 г. отива в Белград. Издава част от научните си трудове, довършва печатането на „Горски пътник“. Започва издаването на вестник „Дунавски лебед“ (1860–1861). От 16 бр. нататък го издава и на френски език с цел да запознае европейската общественост със съдбата и борбите на българите. Тук съставя план за освобождението на България и „статут за едно Привременно българско началство в Бялград“. Създава Първата българска легия (1862). На 3 юни 1862 г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци, като легията веднага се намесва. Очакваната война е избегната и Раковски е принуден да разпусне легията.
Той не се отчайва и подхваща нова идея за създаване на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. През 1863 г. посещава Атина, Цетине и Букурещ като влиза във връзка с държавници и общественици. Издава в. „Бъдущност“ (1864) — списван на български и румънски с цел създаване на българско-румънски съюз. Издава в. „Бранител“ и подпомага преминаването на хайдушки чети в България. Българската емиграция и създаденият таен комитет са разединени. Раковски изработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Продължава книжовните си занимания. Проектира първа книжка на сп. „Българска старина“ и пише подробна автобиография. Умира от туберкулоза в околностите на Букурещ.
Раковски е първият идеолог и организатор на национално-освободителното движение в България през 19 век и е негов ръководител през първите 10 години. Още като ученик в Цариград разбира значението на българското историческо минало за укрепване на националното съзнание. Културно-историческите му възгледи се изявяват в неговата публицистика.
Химн
Химн ...
От април 1995г. училището има своя песен, записана в студиото на група „Горещ пясък” гр.Бургас, автор на текста бургаския поет Пейо Пантелеев, композитор Георги Маринов в изпълнение на ученици от училището и изпята за първи път на патронния празник -14.04.1995г.
Тук минава бялата река
и целува със очи земята.
Тук е мойто родно Оризаре.
селото на мама и на тате.
Тук пътува бялата река
и припява нежно като птица.
Този бял свят първом тук видях,
тук обикнах първото момиче.
Помниш ли ме, мамо как пораснах,
как отплувах със реката бяла.
Ти по мен очите си изплака
все стоиш на прага и ме чакаш.
Твоят глас ме моли и ме връща
и когато побелея, мале
ще потърся бащината къща
до бялата река на Оризаре.
Портата училищна ме вика -
цял живот посреща и изпраща.
Нашата учителка сърдито
уж ни мъмри, а ни благославя.
Помниш ли ме, мамо как пораснах,
как отплувах със реката бяла.
Ти по мен очите си изплака
все стоиш на прага и ме чакаш.
Твоят глас ме моли и ме връща
и когато побелея, мале
ще потърся бащината къща
до бялата река на Оризаре.